Семейното право като клон на правото представлява система от правни норми, които уреждат отношенията в следствие на брак родство и осиновяване. Един от основните институти на семейното право е разводът – способ за прекратяване на брака по съдебен ред, приживе на съпрузите, на основания, които са възникнали след неговото сключване. Съществуват две основания за допускане на развод по действащия Семеен кодекс, а именно нефункциониращ брак, чието запазване би било изцяло неоправдано – дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Освен това въз основа на принципа на доброволност на брачния съюз законът допуска възможността същият да бъде прекратен по съгласуваната воля на страните – развод по взаимно съгласие.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е онова негово състояние, при което липсват изцяло нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност, като брачната връзка съществува съвсем формално, т. е. тя е изцяло изпразнена от съдържание, олицетворявайки пълното отрицание на брачната връзка. Начинът за допускане на развод на това основание е по исков ред, като съпругът ищец следва да представи пред съда онези факти, които доказват по безспорен и категоричен начин липсата на нормални брачни отношения между съпрузите. Съдът се произнася относно въпроса за вината само ако някой от съпрузите поиска това, включително ответникът, като хипотезите в този случай са 3 – вина на единия съпруг, взаимна вина, обективни предпоставки за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака – напр. душевна болест. Важно е да се отбележи, че макар и правото на развод да е ненаследимо, то при дело за същото по исков ред наследниците могат да продължат процеса, ако ищецът е пожелал произнасяне на съда относно въпроса за вината
Следващият способ за прекратяване на брака е разводът по взаимно съгласие. За разлика от предходно действащият Семеен кодекс, този от 2009 изостави изискването да са изминали най – малко 3 години от сключването на брака, за да може същият да бъде прекратен посредством съгласуваната воля на съпрузите. Не се събират доказателства дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, или не е, като съдът не се занимава с причините и мотивите на съпрузите да стигнат до това решение. Разводът по взаимно съгласие предполага наличието на нарочено за това споразумение, чиито необходими елементи се съдържат чл. 51 от Семейния кодекс. Производството е безспорно, охранително, предполагащо присъствието и на двете страни в съда по време на процеса.
След постановяване на решението за развод личните отношения и задължения между съпрузите отпадат, като бившите съпрузи могат да сключват нови бракове, като не съществуват ограничения в броя на поредните бракове, които могат да бъдат сключени. Възможно е също сключването на нов брак между бившите съпрузи. След развода съпругът, приел фамилното името на другия, може да възстанови това, което е носил преди сключването на брака.
Особено ключов е въпросът, касаещ положението на ненавършилите пълнолетие деца при постановяването на развода, като родителите следва да уредят въпросите, касаещи възпитанието и отглеждането на децата в техен интерес, както и упражняването на родителските права. Това може да се случи посредством постигнато споразумение между развеждащите се, но ако до подобно не се стигне, то съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие.
С постановяването на решението за развод имуществото, придобито от вече бившите съпрузи, преминава от режим на съпружеска имуществена общност в режим на обикновена съсобственост при равни дялове между съпрузите. При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание – чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс. Исковете за определяне на по – голям дял могат да бъдат предявени в едногодишен срок от постановяването на решението на съда за прекратяване на брака.